И пак битки

Политическият комплот срещу клубния спонсор Цветан Василев и последвалия фалит на подопечтната му банка (КТБ) повличат ботевизма в нова спирала от терзания, болки и неутолими надежди. През лятото на 2014 като пясъчна кула рухва "Проект Ботев", както сам Василев се изразява и с това приключва строителството на новия клубен стадион. Липсата на свежи пари бързо се решава с разпродажбата на скъпоплатените играчи, домъкнати от Василев и треньора Станимир Стоилов-Мърли, но не решава проблема със спрения строеж.

Ботевистите остават без дом, а отборът е принуден уж временно да играе на тренировъчната си база в Коматево. Кликата около депутатина Дилян Пеевски с поставени лица (Веселин Бушев и Бисер Лазов) овладяват клуба в опит да прилапат активи на банката след фалита. Василев е кредитирал ПФК Ботев чрез две свои фирми - ТЦ-ИМЕ (активи от близо милиард лева) и Rent Management, създадена с единствена цел да построи "Стадион Ботев" и да се възползва от отдаването под наем на прилежащите му площи.

След оттеглянето на спонсора с големите пари започват постоянни спекулации какви дългове има клубът към фалираната КТБ, съответно какво ще търсят от него синдиците. Ботев Пловдив е косвена жертва на заговора за ликвидация на четвъртата по активи банка в България, но отнася най-големите негативи. Сагата по изфабрикувания фалит се проточва и бележи цяло десетилетие на тягостно финансово съществувание на клуба.

Междувременно обаче отборът изживява един от най-романтичните си период в историята. Тимът печели националната купа и суперкупата на страната през 2017 година, играе силно в евротурнирите. Въпреки успехите му не се поражда прилив на енергия и екстаз у ботевистите, дълбоко деморализирани от постоянните терзания за финансирането на клуба и по завършване на строежа на стадиона. Дори на финала за купата през май`2017 те са под очакваната си численост. Ботевистите са 10 052, според продадените им билети, което е доста под бройката им 3 години по-рано на финала в Бургас. Катаклизмите са на "терен", където ботевистите нямат ясна представа кое е добро и кое не за живота на клуба, липсват познания и съответно идеи за действия. Сложните финансови въпроси, които не са от компетенцията на редовия привърженик и в добавка политическите спекулации водят до отчаяние в редиците му. Според конюнктурата на деня, Ботев Пловдив се представя в продължение на години ту като сериозно финансово болен и трупащ борчове, ту като почти оздравял и пред спасение "скоро, много скоро".

Водеща роля в "обратния път към дома" заема Клуба на привържениците на Ботев Пловдив (КПБП), учреден от 120 привърженици на събрание във Военния клуб на 14 декември 2013. За кратко време КПБП става най-широко обхватната организация на ботевистите като главно координира и организира масовите изяви, пропагандата в целия спектър на дейности, присъщи за редовия футболен запалянко. Съвместно със Сдружението, КПБП провежда множество благотворителни каузи, футболни турнири за аматьори, образователни инициативи и прочие дейности свързани с пропагандирането на пловдивската жълточерна идея. Bultra Cup турнира по малифутбол става ежегодно събитие. От своя страна пък, Сдружението (НПО с нестопанска цел Сдружение "ПФК Ботев") остава структура, която да гарантира неприкосновеността на институцията "Ботев Пловдив" от политическа експлоатация и частни икономически интереси. В тази си роля то е заложено по устав като неизменен участник в акционерното дружество на професионалния клуб и ангажирайки се под различна форма с управлението да е посредник между ботевистката общественост и собствениците на клуба.

 

Членството в Сдружението е напълно доброволно и се подновява всяка година след заплащане на годишна вноска. Сдружението не е масова организация както КПБП. То има обаче гарантиран дял от поне 1% във всяко акционерно предприятие в което Ботев Пловдив влиза, тъй като е приносител на непреходните елементи на клуба – емблема, символика, история. По този начин всеки един ботевист има инструмент и възможност да изрази мнението си по значими теми във вътрешно клубния живот.

Следващите години ще са изпълнени със събития без аналог като динамика и мащаби. Най-отявлена демонстрация на този размах безспорно са финалите за националната купа през 2019 и 2024. 

На 15 май 2019 година, Ботев губи злощастно решителния мач за трофея срещу градския съперник Локомотив, въпреки, че доминира на трибуните - 15 000 ботевисти срещу само 5500 локомотивци. Покрусата от загубата е огромна, но тя не възпира публиката на "жълточерния" клуб през есента на същата година да въстане отново както в минали времена. Причина за това става неизпълнено обещанието на клубния президент Георги Самуилов да поднови строителството на "Източен" 10. Той на два пъти определя срокове, които не спазва. На 28 август в присъствието на министър-председателя на Републиката, той се зарича стадионът да е готов до 2021 година. Малко по-рано обаче през същата тази злополучна 2019 година, Самуилов е обещал вече, че всичко ще е готово до "март 20-20". В интерес на истината строежът започва с бавни темпове и след 2 месеца стихва. Това отприщва недоволство и на два пъти ботевистите излизат на масови демонстрации по улиците на града. Този път обаче силите им са неравни срещу "невидимата заплаха" и съдбата на строителството е предрешена в коридорите на властта. 

Концесията на клуба за стадиона, спазарена с Община Пловдив за 35-годишен срок, е прекратена набързо след намеса на държавата в лицето на тогавашния премиер, Бойко Борисов. С мотива "държавата строи най-добре", строежът е даден за завършване на близка до властта строителна компания "ПИМК Билд". Следва разхищаване на обществени средства и работа през куп за грош. В крайна сметка стадионът е криво-ляво "закърпен" за да се отвори за събития през пролетта на 2023 година, въпреки, че остава с незавършена инфраструктура.

На 5 януари 2020 гоина в Солун е прегазен нарочно от автомобил, управляван от привърженичка на ПАОК един от най-отявлените ръководители на пловдивският ботевизъм, Тоско Бозаджийски. Неговата кончина се оказва съдбовна и преобръща наопаки всичко градено през годините в бултра редиците. Постепенно тлеещите различия между отделните групи и фракции в общността започват да избуяват открито и с остро противопоставяне помежду им. Крамолите и разделението ще изиграят значима, но негативна роля в следващото десетилетие и особено много това ще проличи при честата смяна на собствеността в клуба.

Точно година след трагедията с Тоско, на хоризонта на ботевизма се появява Антон Зингаревич. От дистанция на годините може само да се гадае какви са му били мотивите да се захване с български отбор. Обществената мълва говори, че според направено проучване от швейцарски инвестиционен фонд, в България си струвало да се инвестира само в три клуба към онзи момент - двата софийски гранда и Пловдивския Ботев. Поради отказ от едните и неизяснени борчове при другите, Зингаревич се насочил към Пловдив въпреки, че месеци преди това се опитвал да стане собственик на френския Châteauroux, като е предложил 8 млн. евро за акциите, според Get Football News France. По-интересно обаче е миналото му в спорта - преди е имал престой от 2 години и нещо (2012-2014) като собственик на английския "Рединг" като за този период отборът изпадна от Висшата лига, а накрая се принудил да го продаде за 1 паунд. Бил е и собственик на руският хокеен клуб "Атлант", купил го през 2013, но само 2 години по-късно спира дейност му по финансови причини. 

През януари 2021 се стига до споразумение между Сдружението, приносител на акциите на клуба в онзи момент и Зингаревич. Условието на което се съгласяват е Зингаревич да издържа и развива клуба по негов си бизнес план като получи основния пакет акции на дружеството, но само след изчистване на висящите задължения. Организиране на събиране на средства от привържениците за погасяване на дългове е започнало месеци преди това (октомври`2020) след като се изяснява сумата, която струва освобождаването на акционерното дружество от стари зависимости, натрупани от безстопанственото управление на предишните му вождове, Палийски и Самуилов. Фактически по Коледа на 2020 година в клубната каса има пари единствено от предсрочно изплатения трансфера на юношата Никола Илиев в италианския Интер Милано, които биха могли да стигнат едва до пролетта на 2021 година. Срещу сумата от 1 лев (0.50 евроцента) Сдружението предава 99% от акциите на ПФК Ботев Пловдив АД на фирмата на Зингаревич, Лусид Футбол Холдинг и запазва за себе си един процент плюс правата върху ползването на емблемата и останалите регалии на футболния клуб.

Жълточерната общественост успешно провежда мащабна кампания "Да живее Ботев Пловдив!" за събиране на средства за закупуването на дълг, останал още от времето на печалната банка КТБ към нейна дъщерна фирма Rent Management. Дългът на стойност над половин милион лева е погасен и така дружеството е откупено от своите привърженици.

В крайна сметка, Зингаревич взима клубът на ръчно управление и следват шеметни 4 години в които той лично минава от "разпни го" до "осанна" и после на обратно, а Ботев Пловдив - първо се спасява от изпадане, пък после взима като на магия бронзови медали след близо 20 години суша (дори пропуска среброто заради нефелното отношение на старшията Азрудин Валентич в решителен мач срещу омаломощения тим на тогавашния "ЦСКА-София"). Кулминация е спечелената отново Национална купа през 2024 година. Силните изпълнения на отбора по терените в страната обаче са в дисонанс с поведението на публиката му - главоломен упадък в авторитета и посещаемостта, често липса на добра организираност, поредица от злепоставящи случки и събития. Падението достига драстични размери, когато започват открити сблъсъци и боеве между представители на различни групи от ЮТ (Южната трибуна), пряк наследник на предишното бултра местообитание ТИ (Трибуна Изток, резонно преименувана на "Варшава", по името на улицата зад нея).

Делението се корени в принципни различия. От едната страна на барикадата са хора за които Ботев Пловдив е много повече от клуб – живот и страст без дивиденти, без комерсиални обвързаности и които искат нормално функциониращ клуб, дори и като средняк по успехи. От другата страна са защитници на амбициозни планове с хвърляне на средства за постигане на бързи резултати. Обвързани с меркантилни интереси и прищявки на "хора с възможности и пари", те вербуват за каузата си емблематични фигури от ЮТ. Съответно това въвлича групите на трибуната в междуособици и разпри. Допълнително разногласията се утежняват след опит за ad hoc влизане (познато още и като корпоративно влизане, когато членството за всички се заплаща от 1-2 източника) на техни партизани в Сдружението за да се овладее отвътре миноритарният акционер в АД-то на клуба. Това има и своята предистория.

През 2018 година, вътре в Сдружението се надигна вълна от недоволство, насочено срещу съществуващи тогава порочни практики в клуба и целящо отстраняването на Ангел Палийски от Борда на директорите на ПФК Ботев Пловдив АД. Тогава сдруженци се разделят на два лагера, всеки един от които си поставя за цел да привлече за членове на Сдружението повече съмишленици и чрез гласуване да пребори отсрещната страна. Докато единият лагер залага изцяло на ботевисти, искащи промяна, другият разчита основно на хора, работещи във фирми на Палийски или на техни роднини, чийто членски внос общо е заплатен от джоба на 2-3 човека. Получава се т.нар. корпоративен наплив. Това противопоставяне довежда до масово членство за календарна година 2018 и до грозни сблъсъци по време на общото събрание. С течение на времето влезлите с конкретна цел хора се омитат. В Сдружението остават доминиращо такива, които са наясно какво представлява то като доброволческа организация (не фенклуб) и знаят защо се членува принципно - не за подаяния, не за облаги и позиции, а за да се брани ботевизмът, клубните традиции и символи. През периода 2023-2024 почти същата картинка се повтаря. Надига се група привърженици, гневни и недоволни от представянето на отбора в шампионата. В действителност, недоволството им е от фактът, че Сдружението, върху което не могат пряко да влияят, води политика на разбирателство с Антон Зингаревич. И понеже тази група не намира подкрепа сред сдруженци, затова иска да вкара свои партизани за членове на организацията през 2024 година. Похватът е същият като "наплив 2018" - чрез бизнес ортаци, свои наемни работници, роднини и прочие, на които им се заплаща членският внос.

Замисълът е чрез овладяването отвътре на миноритарния акционер Сдружението, да се саботира ПФК Ботев Пловдив АД. Също и да откаже Зингаревич от инвестиции и амбиции като се прокуди от Пловдив. Така той да върне акциите си на Сдружението, както е заложено в договора от 2021 година по прехвърляне на собствеността. При такъв развой, овладяното Сдружение вече ще да може да предаде акциите на заинтересувана трета страна. Подозрението основно пада върху кръг от местни бизнесмени, които не искат Сдружението да налага обществен контрол върху парите отпускани от държавната власт за довършване инфраструктурата на стадиона в квартал Каменица. 

В така очерталата се гражданска война онези, които искат прозрачна политика и качествено довършване на Колежа са – КПБП, Фондация "Жълто & Черно", Бригада Тракия, Лудата Банда Кичука и Centrum Crew. Играещите в отбора на пловдивския бизнес са Bultras Company, Northen Criminals, TYF и Гаднярите, събирателно наричани Клуб 1912. В жертва на разправиите пада обединението на бултрас фракциите от ЮТ и се бламират инициативите на Гражданския съвет на привържениците, надзираващ строителството на "Колежа". 

Сагата приключва след като пловдивски бизнесмени като протежета на управляващите в София успяват да издействат чрез агенцията за национална сигурност забрана за посещение в България за срок от 10 години на чуждестранния гражданин Антон Зингаревич, руснак с жителство в Монако (в последствие в Дубай и притежател на израелски паспорт). Той от своя страна обрича клуба на агония като не се разплаща в срок с играчи и служители. Отборът е пред разпад в началото на сезон 2025/2026.