Бясното десетилетие
Периодът от 1989 докъм 1996-98 година е може би най-приключенския и забавен в историята на пловдивския ботевизъм – пълен с редуващи се знаменити и тъжни моменти. След падането на Берлинската стена и отварянето на България към Европа, привържениците на футбола в Пловдив постепенно минават под влиянието на движението ULTRA и неговия модел на поведение по стадионите. Ултрас е вид младежка субкултура на спортни запалянковци, известни с фанатичната си подкрепа за своите цветове. Предимно наблюдаващи се в големите градове, тези последователи на футболни клубове се групират в своеобразни затворени общности, чиято цел е чрез шумни и атрактивни прояви да привличат внимание и изразяват подкрепа към отбора. Масови хореографии (хорео) с огромни флагове и димни завеси, скандирания, знамена, застави, транспаранти с призиви са средствата за оцветяване на атмосферата на стадиона. Проявленията на ултрасите често са прекомерно екстравагантни, дори екстремни, а в редица случаи са под влияние на политически идеологии (иредентизъм, национализъм, фашизъм, анархизъм) или социални възгледи (расизъм, ксенофобия, нихилизъм, егалитаризъм, социално разслоение) до степен в която подкрепата към отбора остава на втори план.При пловдивчани връх взима повсеместната анархия, безпричинното трошене на влакове, гари и обществени заведения. Мачовете в Пловдив преминават сравнително спокойно, но гостуванията са истинска вакханалия. На принципа "агитката е само за износ", радикалните ботевисти спазват неписано правило да мируват вкъщи и правят "забавления" единствено вън от пределите на Града. Най-вандалските прояви в хрониките са от Бургас през август на 1989, в Пазарджик, април на 1990, и при всяко гостуване в Стара Загора, но особено в пролетните мачове на първенствата 1989-90 и 1990-91.
Ширещият се вандализъм около футбола в онези дни се предпоставя от обществено-историческата ситуация в държавата. Разпадането на тоталитарната власт и нейния всеобхватен публичен контрол оставя празноти в които лесно и бързо се настанява поведенческия хаос. Обществения колапс в онези години има своето огледално отражение в поведението на футболните агитки.
Финалът за Националната купата през 1991 г. във Велико Търново отново е свързан със сблъсък между ботевисти (около 1000 човека) и левскари (около 2500), с продължение и в срещите от шампионата през следващите няколко години.
През 70-те и 80-те години в агитката са последователи на англо-саксонския начин на подкрепа, докато през 90-те се преминава към латинската традиция. В последствие (след 2000-2004) се оформят самородна смес по български на двете течения. Подражава се предимно на публиките на Звезда, Арис, Рома, Борусия, Ливърпул и Атлетико. През есента на 1995 г. в Пловдив за евромача със Севиля (1:1) пристигат 150 испанци от групировката Biris Norte и за първи път на "Колежа" стъпва класическа агитка от ултра движението в Западна Европа. Роля за преоформянето на бултрасите имат и гастролите в София на фенове на Црвена звезда и Панатинайкос в началото на 90-те години, както и тези на Олимпиакос и Лацио в Пловдив.
Малко по-късно следва формиране на бригада в Кичук Париш, наричана най-общо БАНДА КИЧУКА, макар да се изписва на различни места с графити "Brigades Brannik". В нея влизат известни имена от Трибуна Изток като Тера, Челси, Бон Хоф, Динко, Вальо Къдравия, Шопа, Джинго, Иван Попа, Чумата, Виктор, Крум, Моню Линейката, Тони Меола, Красьо Лудия, Митьо Лудото, Чобановите, Близнаците.
Най-големият вандалски погром изобщо в историята на БГ футбола за ХХ век е спретнат от ботевисти на 27 май 1995 преди финала за Купата в София. Тогава в района на Националния стадион, около езерото Ариана се изсипват близо 2500 "жълточерни" и взривяват обстановката - бият се с нападнали ги левскари при Орлов мост, изпочупват два автобуса на градския транспорт, тормозени са минувачи, наранени са полицаи. Безредиците продължават близо час и завършват с арести за десетки пловдивчани. Шестнайсет от тях получават осъдителни присъди.
