Нови хоризонти

Ботевистите печелят войната с Христолов. Тя завършва по-бързо от очакваното, буквално намира развръзка за няколко дни и в крайна сметка Селският е разкаран от "Източен" 10. Малък триумф на гражданското общество срещу един мерзавец, дребен гешефтар от поколението парвенюта, откърмени при социализма и считащи, че парите са над всичко. Саможертвата е апокалиптична - привържениците носят административно изхвърляне на отбора си от А група. Следва разпад на акционерното дружество "Ботев 1912 Пловдив" и формирането на нова стопанска единица, която да поеме съдбините на Ботев Пловдив.

Сезон 2009/2010 започва по обичайния сценарии за през всичките години на Христоловото робство - пълна неизвестност около отбора, отчаяни опити да се отложат стари плащанията и купища лъжи за светло бъдеще. Преди старта на шампионата 18 футболисти разтрогват договорите си с клуба заради неизплатени стари заплати. Финансовият недоимък оставя Христолов да работи само с 4-5 приближени и той прави последен отчаян опит да измъкне пари - влиза в потайни преговори с меко казано, странни птици в резултат на което започва да твърди по масмедиите, че ще продаде клуба на крупен инвеститорски конгломерат от Италия и Бразилия. В Пловдив се появяват няколко италиански спекуланти Салерно, Реки и Борго, а покрай тях идва и един треньор, който за кратко време ще спечели симпатиите на ботевистите - Енрико Пичони. Той набързо скалъпва отбор от 14 чужденци (предимно италианци, африканци, бразилец и уругваец) и става най-голямата атракция в БГ футбола. За пръв път в историята български отбор излиза в официален мач с 11 чужденци в стартовия си състав - на 28 декември 2009 в Мездра срещу местния Локомотив (2:2, головете обаче са "български", на Иван Караманов и Илиян Йорданов). Същата формация успява да спечели градското дерби на "Колежа" след фамозен гол на Емануеле Морини минути преди края.
В зимната пауза на шампионата обаче клубът замръзва, престава да функционира изобщо. "Италианската връзка" се разбягва понеже и на тези играчи не е платено. Христолов и Салерно замислят още по-драстичен ход в опит да се започне все някак си пролетния дял - набързо се формира отбор от разни анонимни италиански полупрофесионалисти. Те са събрани на лагер-сбор в някакво градче на Апенините, там се запознават и правят що-годе някакви тренировки, и буквално пристигат в България точно ден преди подновяването на първенството. Посрешнати са "на нож", голяма демонстрация се провежда на "Източен" 10, а група от SCB причаква отборчето на летище "Враждебна" в София. Гастрольорите обаче се изнизват през заден вход и отпрашват към Пловдив, където са настанени в хотел "Беркут" в Брестник. Ботевистите не желаели да се започва шампионата, виждайки в това реален шанс да се срази Христолов, като се отнеме професионалния лиценз на акционерно му ПФК. Протестите се пренасят пред хотел "Беркут", отборът е под обсада и в крайна сметка уплашените гости от Италия се отказват да продължат авантюрата си.

На 24 февруари 2010, БФС взима решение да отстрани Ботев Пловдив от шампионата на А група, присъждат му се служебни загуби за всички мачове от пролетния дял и му се дава място в Източната Б група за следващия сезон. Това обаче не се случва на практика, понеже до 31 март Христолов не успява да покрие изискванията за професионален статут в Б група и следва административно запращане на аматьорско ниво. Фактически това е ликвидацията на акционерното дружество ПФК "Ботев 1912 Пловдив", а до неговия "де юре" край следвали още няколко стъпки. В този момент вече съдбата на клуба изцяло зависела от характера и способностите на своите привърженици. Те провеждат на 24 април 2010 извънредно Общо събрание на делегатите (36 човека) от Учредителното събрание през 1999 на ПФК-то. Взима се решение Сдружението с нестопанска цел "ФК Ботев" (по Закона за юридическите лица с нестопанска цел-ЗЮЛНЦ), което е предходник и съучредител на ПФК "Ботев 1912 Пловдив" АД (по Търговския закон) да анулира участието си в акционерното дружество с председател Димитър Христолов. С тази юридическа хватка се унищожават делегираните през 1999 година права за преобразуване на футболния клуб в търговско предприятие. Той така или иначе вече нямало как да е професионален, т.е. да извършва търговска дейност, понеже изпращането му в аматьорския футбол го предопределя да бъде любителска организация. Умелият ход е всъщност възползване от някогашен пропуск в иначе хитрите сметки на скръндзата Христолов. Селският не е заличил от правния мир предшественика на АД-то и де юре той ("ФК Ботев") продължава да съществува, нещо повече - десетгодишния срок за погасяване на задълженията на Сдружението отдавна бил изтекъл. Така в общи линии ботевизмът се отървал от Селския, но е редно да се споменат и по-подробно детайлите за да се помнят от поколениета занапред.

След 1990 година в БГ футбола започва реорганизация - клубовете, които дотогава са обществени организации, се задължават да се регистрират в съда по тогава действащия Закон за лицата и семействата. Именно като следствие на тази реорганизация, всички футболни отбори правят едно и също - извършват формална регистрация в съда. Ботев Пловдив Футболен Клуб (БПФК, някогашен "Хр.Ботевъ-Футболно дружество") се регистрира като сдружение и до 1999 година се състезава като юридическата му организационна форма е "Сдружение с нестопанска цел (НСЦ) ФК Ботев". Председатели на Управителния съвет на дружеството в този период 1990-1999 година са всички познати като "президенти" - Виден Апостолов, Данов, Маркачев, Чакъров, Муравенов, Коритарев, Васко Нинов, та чак до Димитър Хростолов-Селския.

През 1999 година влиза в сила Закона за спорта, според който всички дружества, които развиват професионален футбол, следва да бъдат пререгистрирани вече не по Закона за лицата и семействата, а по Търговския закон като акционерни дружества. Изисква се също в наименованието им да фигурира словосъчетанието "професионален футболен клуб". Следствие на тази нова юридическа норма Сдружението ("ФК Ботев") провежда свое Общо събрание на 19 март 1999 г., на което се взима съдбовното решение да се регистрира акционерно дружество с фирменно име "ПФК Ботев 1912 Пловдив", като новоучредената фирма се записва за участие в състезанията на Българския Футболен съюз на мястото на "ФК Ботев".

След регистрацията на АД-тата, отборите започват да се състезават в първенствата и турнирите под формата на ПФК АД. Редно е обаче да се отбележи, че между тогава създадените АД-та и старите ФК-та няма никаква правоприемство - АД-то не поело дълговете на старите сдружения към държавата и трети лица, понеже съгласно законодателството, едно акционерно дружество по Търговския закон не може да бъде правоприемник на едно сдружение по Закона за лицата и семействата. Именно поради липсата на юридическо правоприемство, в уставите на всички новосъздадени тогава АД-та на футболни клубовете в страната било записано двусмисленото: "Дружеството е наследник и приемник на историята на...еди-кой си" (Текстът, примерно, в устава на преименувалото се на "Локомотив Пловдив 1936" кюстендилско АД "Велбъжд" гласи следното: "Дружеството е наследник и приемник на историята на Локомотив Пловдив и Велбъжд Кюстендил"). Всеки запознат с търговското право знае, че наличието на подобен текст в устава на едно дружество не означава нищо и всеки търговец може да запише в учредителния документ своята фирма за "наследник и правоприемник" на която си иска история. Причина за наличие на подобно нещо е да се замажат очите на феновете и да не разберат те същинската цел на приемането на Закона за спорта - футболните клубове да се превърнат в частни търговски дружества (АД-та), вместо обществени организации (сдружения), а натрупаните към онзи момент дългове от сдруженията да не бъдат платени.

И така, след март`1999 Ботев Пловдив заиграва под името ПФК "Ботев 1912 Пловдив", а юридическата форма "ФК Ботев" отпада, но без да изчезне в правния мир. За късмет (и радост) на феновете, сдружението не било съдебно закрито, а просто не осъществявало никаква дейност.

През пролетта на 2010 година са проведени няколко срещи на привърженици и видни деятели на клуба, на които се търсят варианти как Ботев Пловдив да продължи напред без Христолов и неговото АД "ПФК Ботев 1912 Пловдив", където той държи контролния пакет акции. По това време адвокат Георги Несторов информира, че Сдружението с НСЦ "ФК Ботев" съществува в правния мир, регистрираното по Закона за лицата и семейството, и няма юридически пречки дейността му да бъде възобновена. Около тази идея се обединява ботевистката общност - по-добре да се възобнови дейността на още съществуващото сдружение, отколкото да се регистрира ново дружество на мястото на Христоловото АД. Най-силният аргумент, основният коз е, че именно това "сдружение с НСЦ" е реалния юридически наследник на съществувалия преди 1990 година футболен клуб, наследил правата на всички предишни исторически форми "Хр.Ботевъ-Футболно дружество", "СК Ботевъ", "БШ-45", "Ботев при ДНА", "АСК Ботев", "КЦМ Ботев", "АФД Тракия" и преминал през редица съдебни регистрации (1917, 1921, 1926, 1936, 1942, 1944, 1947, 1951, 1957, 1964, 1972 и 1985).

На Общото събрание (24 април 2010) се правят важни промени. Приет е нов Устав на Сдружението. Това се налагало, тъй като през 2010 година Законът за лицата и семейството не съществува и на негово място действа Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Избран бил нов Управителен съвет (в старият съвет на Сдружението председател е бил Димитър Христолов-Селяка) на квотен принцип, 16 човека - по четирима от футболните ветерани, от феновете, от видните пловдивски общественици и от бизнесмените, съгласили се да поемат издръжката.

Новоизбраният УС възстановил членството на Сдружението в БФС и предприел стъпки за сформирането на представителен отбор и детско-юношеска школа. По същото време в ПФК "Ботев 1912 Пловдив" не останал нито един работник, било то служител или футболист, реално футбол с марка "Ботев Пловдив" нямало. Нямало и яснота на важния въпрос от кое аматьорско равнище да стартира новосформирания отбор. Според тогавашния регламент на БФС имало вариант Сдружението да започне от В група, като закупи или формално казано, "придобие право на участие" от отбор, който го притежава. Единственият легален начин било придобиването да стане чрез обединение с такъв отбор. Отправена била оферта към аматьорския тим от Югоизточна В, Металик от град Сопот да се влее в Сдружението на ботевистите, като по този начин Ботев Пловдив поема активите и пасивите на дружеството от Сопот, съответно правото му да играе във В група. За шеф на Сдружението е избран председателя на фондация "Бъдеще за Ботев" Марин Бакалов, той става и треньор на "жълточерния" отбор. На 15 август 2010 излиза открит апел към всички ботевисти, публикуван в клубната брошура "Информатор":
Скъпи жълточерни сърца,
Пред прага на нова надпревара, сега от най-ниското стъпало в досегашната си история, нашият Ботев Пловдив е зареден като, че ли за пръв път от години с толкова позитивна енергия и толкова увереност в своето настояще.
Великите клубове могат да имат лоши сезони, дори лоши десетилетия, но никога не са изоставени или забравени...Жълточерният отбор привлича и без да има низ от титли и "култови успехи", това само подхранва чара и енигмата му. Жълточерната страст намира отражение в една простичка, но достатъчно изчерпателна приказка, побираща в себе си вси, което влюбеният би могъл да сподели: "Едно име е скътано дълбоко в теб, раздира те от болка и те кара да крещиш с любов".
Нашето име е Ботев Пловдив!
Ботев – символа на въплътения у човека титаничен дух за свобода, Пловдив – свободолюбивия град, символ на хилядолетния човешкия градеж. Съчетанието на тези два символа дава името на отбор по който въздишат хиляди и го носят в сърцата до края на дните си. Дали заради магията от това словосъчетание или заради простата истина, че Ботев Пловдив е велик български клуб, сме длъжни да се изправим срещу предизвикателствата, да приемем орисията си и да изградим нашето утре. Романтиката от Колежа свърши някъде в началото на 90-те и минахме в графата "на дъното" за българския футбол. Какво друго ни остава освен да се борим за да върнем старата слава?
Скъпи жълточерни сърца,
Нека с поведението си бъдем на висотата на историята си – чакат ни много "кръв, пот и сълзи", както е казал един мъдрец с осанка на булдог. Чакат ни мачове по непознати досега за нас стадиончета и игрища, срещу съперници, които само сме ги чели по вестниците. Нека им отдаден заслуженото, тези хора там също се борят за своите чест и достойнство, и в никакъв случай не следва да бъдат пренебрегвани. В битката с тях ние трябва да спечелим крайната победа, да изкачим стъпало нагоре по обратния път към дома, елитната група. Ще го направим като вярваме в силите си, борим се до последно и се държим единни, както на терена, така и по трибуните.
Заедно ще нападаме и заедно ще се браним, заедно ще изграждаме стена срещу враговете си, страховете и илюзиите. Нека дадем необходимата доза любов на момчетата в жълто и черно, да окуражаваме играта им и да бъдем снизходителни към грешките им. Те са тези, които ще понесат на плещите си бремето да воюват в най-тежките мачове на нашата история. Само от нас зависи да не се погуби вярата, че бъдещето е винаги в жълточерно щастие.
"Красота. Вяра. Борба" – така е подредена градацията на нашата идеология, така ще го и направим. Заедно ще успеем.

През сезон 2010/2011 привържениците са в стихията си, насочвайки изцяло енергия в подкрепа за отбора, а не за опостушителни битки. Те следват отбора си навсякъде, правят впечатляващи гастроли в Карлово, Чирпан, Гълъбово, Казанлък, Царево, Кърджали, Димитровград, Харманли, Нова Загора. Стига се до там, редица отбори от малки градчета да отказват домакинство на БПФК поради невъзможност да поемат вълните от пътуващи привърженици. Традиционният bultras on tour се превръща в увеселително пътешествие за евтино хапване, пийване и пазаруване из цяла Тракия, поради което се появява и терминът "пикник-агитка", понякога ползван и в подигравателен смисъл. Най-впечатляващото присъствие е в Бургас срещу Нефтохимик (2:1 с два гола на Атанас Курдов) - поставен е рекорд от 12000 зрители на мача от 3-то ниво на БГ-футбола. Ботевистите манифестират навред, а с тях и "канарчетата" триумфират наред в обратния си път към А група. За целия си сезон във В, отборът записва 37 победи и само едно равенство с голова разлика 127-15. Романтични времена, само фотосите от тогава говорят много, останалото не може да се предаде, неописуемо е...






През есента на 2010 Сдружението приема офертата на КТБ за съвместно акционерно предприятие и на 2 март 2011 се учредява АД "Професионален футболен клуб Ботев", в което ботевистите запазват 10 процента от акциите, а останалите са взети от фирмата "Технологичен Център - Институт по микроелектроника" (ТЦ ИМЕ), собственост на банкера Цветан Василев. Настъпват времена на чували с пари, безогледни харчове и мърляви клубни служители. Три години по-късно БПФК дори ще остане без къщата си на "Източен" 10, та ще му се наложи да домакинства пред трибуни за едва 3000 зрители на Коматево поле. Съдба! Съдба, която пак не ще уплаши храбрите.



След победата си над Христолов, ботевизмът изпада в нечува еуфория и от силните емоции проявите му са на приливи и отливи. Феновете взимат дейно участие по възстановяването на клуба, правят значими събития по стадиони и улици, но и проспиват ключови моменти. Вниманието на публиката не било съсредоточено върху надграждането на способности като застраховка срещу бъдещи нещастия, а било изцяло под влияние на мераците за победи по футболните терени. Прекаленото осланяне на възможностите и финансите на банкера Василев създало илюзорни представи, свръхочаквания дори, че вътрешноклубната мускулатура ще се развие някак си от само себе си. Старата истина, че "парите не са всичко на този свят" била позабравена малко.

Положителни явления се раждат все пак и тогава. Организират се ежегодни турнири по минифутбол ("Бултра лига") между формации на феновете, честват се регулярно патронният празник и Богоявление, поклонения в Калофер, увеселения за "бултра" Коледа. Започва да функционира интернет радиостанция, посветена на транслиране на мачове, новини за отбора и съобщения за bultras on tour. Водещите групи на Трибуна Изток към онзи момент са Банда Кичука (ЛБК), Бригада Тракия, Centrum Crew, Бунта Север, Бултрас Асеновград, Мараша, Изгрев, Ботевата чета, Хъшовете, Бултрас Хасково, Youth Group, София Клуб Ботевиста (SCB).

Изцяло заслуга на привържениците е отпразнуването на 100-годишния юбилей на "старчето от Колежа", макар и малко хаотично в поредица от мероприятия през цялата 2012 година. Организира се юбилейна изложба "100 години Ботев Пловдив – 100 години организиран футбол в Пловдив" през месец март в Градската художествена галерия. Показаните в нея експонати са изцяло събрани и предоставени от фенове и ветерани на клуба. Експозиция за "Вековен Ботев" е организирана и от Историческия музей през декември. Изложени са копие на някогашната Царска купа, клубна членска карта от 1935 година, колекция от печатни издания и значки, и фотографии на отборите, постигнали най-големите успехи в историята. Акцентът в изложбата били Протоколната книга и Златната книга от 1927 г. на дружеството. Реликвите са дарени на музея от Желязко Славов Бургелов и Здравко Димитров. Те съдържат протоколите от заседанията на настоятелството на БПФК, описания за дарителството по построяването на бюст-паметника на Христо Ботйов, дори текстът за телеграма до Димитър Кудоглу, провъзгласен за почетен член на клуба.

Също така е издаден юбилеен сборник-алманах с хронология на Ботев Пловдив, а с помощта на ПФК-то се осъществява празничен концерт на легендарните Deep Purple на "Колежа". Същевременно в Пловдив, София, Хасково, Асеновград, Чирпан и по магистрала "Тракия" са окачени билбордове в прослава на Вековен Ботев.



Периодът на стихийността и слабата организираност в бултра редиците продължил някъде докъм 2014 година. За по-точен маркер може да се приеме участието им във финала за Купата в Бургас, когато момчетата от ТИ успяват да спретнат впечатляваща хореография, изпълнена от присъстващите на мача 12 000 пловдивчани. Самият двубой обаче остава в хрониките с пожара предизвикан от трибуните. Той прекъсва мача за близо 15 минути, малко след отбелязания от противника (Лудогорец) гол, оказал се и единствен. Това дало основания на част от журналистическата гилдия, която венцехвали тогавашния треньор на БПФК, Станимир Стоилов да прехвърли вината за загубата върху ботевистите.


На 1 юли 2013 започва поетапна реконструкция на вехтия стадион "Христо Ботев" (Колежа) в квартал Каменица. В последствие строителните планове се променят и се преминава към тоталното му събаряне и изграждане на ново. Ботев Пловдив престава да играе там от пролетта на 2014 и се мести на базата си в Коматево. Очакванията за сравнително скорошно завръщане обаче се изпаряват още същото лято, след като банкерът Василев става жертва на политически крамоли, а неговата финансова империя е ликвидирана. Ботевизмът отново влязъл в поредната си война, този път за "Кауза Колежа".