През сезон 2003/2004 ботевистите преживяват най-голямата подигравка и унижение в историята си. Едва ли друг път съдбата е била така груба мащеха за тях. Некадърното управление на Христолов отново запраща славният някога отбор в Б група, точно, когато пък градският съперник Локомотив изживява своя апогей.
С парите и влиянието на прословутата икономическа структура ВИС-2, клубът от Лаута успява за кратък период от време да се изтръгне от миманса на българския футбол и от средняк в Б група да стигне до титлата. Това предопределя преобръщането на стойностите в Пловдив. До този момент, въпреки, че е имало и друг път периоди на спадове и кризи, Ботев и ботевистите са били винаги върхът на пловдивския футбол във всяко отношение. Успехи, победи, публика, авторитет, популярност, влияние и прочие, всичко е подхранвало самочувствието и славата от поколения наред. В един момент това скеле на гордостта се свлича. Пада под безумните удари на едно парвеню, докато в същото време себеподобните му постсоциалистически шмекери от "елита" на Лаута успяват да спечелят. Контрастът е убийствен за психиката – шампионска титла за доскорошния средняк, вечно втори-трети даже в Града, онзи, който до вчера не си броял, докато любимия ти клуб се гърчи в агония. Шокът е неописуем, още повече, че постепенно се заусещало западане на влиянието сред подрастващите и отлива на свежи идейни попълнения в бултра редиците.
Точно средата на първото десетилетие от ХХІ век е повратна точка за пловдивските ботевисти, аналогична единствено с онази от 80-те през ХХ век. Променената реалност (2004-2006) води след себе си проявления, които никога преди това не са се случвали. С много усилия и перипетии е свързан този период заради постоянните крушения и разочарования, подигравките и обидите от другите, проблемите с полицията. Стига се до положение при което почти нищо на "Колежа" не подсказва, че съществува организиран футболен живот. Липсва колорит, еуфория, разнообразие, а атмосферата между привържениците е отровена.
Историята между май`2003 и септември`2008 прелива от криминални комюникета, поредица от сцени, наситени със скандални изпълнения. Това е времето от уличния бой с Лаута в дъжда на 24 май до изтърбушването на сектора за гости на стадиона в Мездра. Никога преди това публиката на Ботев Пловдив не е събирала толкова негативни оценки за поведението си. Никога преди не е имало такъв интензитет на брутални прояви и масови изстъпления. Поставен е своебразен рекорд по брой на осъдени с ефективни присъди и други със забрани за посещения на мачове, според различни източници бройката достигало 70 човека.
През сезон 2004/2005 Ботев Пловдив пак е в Б и с неясна перспектива дали ще може да се измъкне бързо от там, както го е направил предния път. След кошмарен старт, кулуминиращ в 1:4 от Шумен на "Колежа" (мач без публика заради наказанието от предходния шампионат), Христолов успява да придума Ясен Петров, някогашен любимец на Трибуна Изток, да стане треньор на отбора. Ползвайки авторитета си Ясен публично отправя апел към привържениците да спрат да предизвикват санкции за отбора и да осигурят спокойствие, за да могат играчите му да се концентрират в битките за връщане в А група. Настъпва временно примирие, макар и с нестихващо ругаене по Селския, но без предишните драстични избухвания. Стига се дори до взаимни компромиси и отстъпки, главно по линия на Клуб 1912, между ръководството и част от организираните привърженици. Христолов вдига забраната за редица хора да посещават "Колежа", спира да насъсква полицията спрямо пътешествията (т.нар. bultras on tour), дори изразява готовност да субсидира разни фенски мероприятия.
Настъпилата привидна идилия обаче не скрива промененото лице на радикалната част от публиката – вече е израснало цяло едно поколение, което не познава друго от Ботев Пловдив освен скандали и насилие. Хулиганството дълго време се закача като етикет с който се свързва публиката на "Колежа". Въпреки, че едва ли лошите прояви да са по-различни от тези на другите агитки, това етикиране изиграва своята роля. Редовия запалянко-ботевист е отблъснат, престава да посещава стадиона. Пполицията пък е свръх активна срещу бултрас и често оправдава произвола си с тях. Останалата футболна България се настройва злобно. Почти всеки мач извън Пловдив дава шанс на местни бабаити да си мерят силите с гостуващите пловдивчани.
Показателен е двубоят в Горна Оряховица през есента на 2004 година. Далеч преди самия мач, домакинската банда Jolly Roger изсипва по интернет форумите закани за разправа с гостуващите бултрас. Допълнително самочувствието им е напомпано от приятелските им връзки със съмишленици от Лаута. На 18 септември 2004 бултрас отговарят на провокациите – вилнеят пред стадиона, хвърлят миниумки и димки през цялата среща, на няколко пъти навлизат на игрището, а след края на мача нахлуват в опит да се доберат до отсрещната страна. В центъра на терена са пресрещнати от полиция и местни хулигани. Мелето е зрелищно, а сред най-дейните побойници е едно момче, което месеци по-късно ще измени на пролятата си кръв и ще иде на Лаута, причислявайки се към актуалната мода на деня. "
Историята не споменува предателите, но ги знае предателствата сите!"...Четирима пловдивчани са осъдени, Грозния и Антон Лудия изгарят най-много.
Горнооряховския случай донася нови солидни глоби за БПФК и наказание от 2 домакинства без публика, съответно нов минус за джоба на Христолов. Футболната централа прави последно предупреждение за извърляне на клуба при аматьорите във В, понеже има вече рецидив - седмици по-рано бултрас правят поразии в Симитли. Заплахата дава ефект и за близо година няма регистрирани сериозни инциденти с публиката, като междувременно Ботев се завръща отново в елита.
Сполучливите игри на отбора притъпяват и отслабват интензитета на протестите срещу Селския. Допълнително роля за това изиграва и мироопазващата политика на треньора Ясен Петров, париращ напрежението по оста "фенове – президент". Христолов, пък от своя страна, дълго се спотайва, не посещава мачове и не прави заядливи изказвания срещу публиката.
Точно през този период се проявяват обаче известни противоречия между различните фенски фракции и разнобой в действията. Клуб 1912, една от влиятелните организации на Трибуна Изток, лансира идеята да се избягва открита конфронтация и на принципа "со кротце, со благо и со малко кютек" да се работи с Христолов. Това обаче било в разрез с позицията на останалите водещи фракции на ТИ - Банда Кичука, Мараша, Бунта Север, Бригада Тракия, Бултрас Асеновград и SCB. Те държали на идеята за постоянен и всеобхватен натиск върху Христолов с крайна цел да се откаже и продаде клуба на пазарна цена, а не да иска фантастични суми от алчност, която отказва потенциалните купувачи.
Същевременно се отчитало, че постоянната бунтарска нагласа дава недвусмислен знак към евентуални бъдещи ръководители да не се самозабравят и да знаят какво ги чака, ако погазят интересите на клуба. Неразбирателството между двата лагера се отразява негативно и значително отслабва силата на пловдивския ботевизъм. Приблизително по същото време се стига до компрометиращо забъркване на политически и чисто търговски конюнктури в общността на радикалните жълточерни привърженици. Някои от изявените фигури в Клуб 1912 използват влиянието си за да наложат своеобразен монопол върху продажбата на стоки и артикули сред фенската маса, и дори правят опит да осребрят това си влияние за вербуване на изборни гласове за една маргинална политическа организация. Тези действия срещат категоричният отпор на ботевистката общественост, славеща се винаги с будната си гражданска позиция, но като бумеранг в последствие повлияват за спада на авторитета, както на Клуб 1912, така и на цялата бултра сцена. Подобни користни дейности развиват и организациите на привърженици на Левски София и ЦСКА, така, че това не е било изолирано явление.
Трагичното състояние на отбора и липсата на каквато и да е било клубна политика разяжда магнетизма на традицията. Жълточерната общност има все по-малко поводи за пределна мобилизация и гордост от футбола, а поредицата негативни постижения обезсърчават мнозина и пречат на задружните усилия по трибуните. Бултрас постепенно отстъпват от позициите си сред водещите агитки в България, действията им стават стихийни, слабо организирани и в повечето случаи придружени от скандали. Отчайващата поредица от безплодни години причинява отлив на зрители от Колежа, макар сравнено с останалите, Ботев Пловдив има висока посещаемост и често бива първенец по публика.
Все пак през първото десетилетие на ХХІ век има и положителни събития, чиято стойност ще се потвърди и през идните години. По различно време възникват и с различна продължителност битуват на сцената нови организации на привържениците – Brutal Attack, Monks, Sofia Club Botevista, City Side Casuals, Varna Bultras, Мараша, Прослав, Titans, College Yobs. Изцяло на доброволен принцип и със самопожертвувателен труд от фенове се възстановява издаването на "Само Ботев!", като вестничето излиза регулярно в периода 2002-2006. Става традиция провеждането на бултра турнири по мини футбол, които се провеждат при големи емоции и сериозна бройка на участващи формации. Организират се всеобщи тържества за БултраКоледа и Богоявление. Осъществяват се редица благотворителни идеи, от Клуб 1912 често даряват вещи и храни на Дома за сираци в Ракитово.
"
Ботев Пловдив живее, докато има кой да го следва!", спазвайки този завет заможни привърженици помагат за строително-ремонтно освежаване през 2008 и 2009 на грохналия стадион – подмяна на външни огради, ремонт на съблекални, укрепяване на трибуни. Стига се дори до абсурда фенове да заплатят неизпълнените задължения на Христолов към полицията за охрана на мачове. За победата си над Вихрен в решителния мач за оставане в А група, играчите на тима получават премиални пак от публиката, след като цялата пролет на 2009 не са виждали пукната пара от шефа си.
