Гадно и без жалост


През пролетта на 1999 година официално се регистрира Първия официален фен-клуб на отбора (обозначаван като Ботев`1999 или 1.ФК). Той има за цел да легализира и обезпечи дейностите на публиката, но няма претенции да бъде представителен за нея. Тази организация ще изиграе важна роля при спасяването на футболното дружество от банкрут през януари-март на 1999 година. Предисторията на неговото възникване е интересна и показателна за силата на "градския ред".

На 19 януари 1999 г. тогавашният клубен президент Васил Нинов подава оставка и спира издръжката за отбора. Преживял две световни войни и три обществено-политически режима, Ботев Пловдив е пред разпадане. Дружеството изпада във финансов и организационен колапс. При тази драматична ситуация се формира (на 3 февруари) Инициативен комитет за спасение с две цели - да се намерят пари за зимна подготовка на отбора и да се плати на играчи, понеже е застрашен лиценза за участие в А група. Втората задача била да се организират заможни привърженици на клуба, които да поемат ръководството му под формата на управленски борд в едно ново дружество от акционери.

Ядрото на комитета около Сашо Первазов, Ники Георгиев, Атанас Китипов, Сашо Первазов, Митко Димитров, Ангел Георгиев, Юрий Атанасов, Стоян Колев, Румен Баланджиев, Димитър Попов започва уникална акция по спасяването на болния футболен старец. Подпомогнати са от старите привърженици-ветерани (незнайно защо наричани "Хунтата на Литовойски") Димитър Киряков, Петър Литовойски, Камен Агриров, Иван Митев, Юлий Попов, Атанас Бочев, д-р Христо Кусев, Лазар Моллов, Румен Минков и други. За близо седмица са проведени десетки разговори и срещи с влиятелни и заможни почитатели на отбора, търси се помощта на тогавашния Областен управител Андон Андонов (потомствен ботевист) и директорите на Панаира, Александър Дяков, и на Комбината за цветни метали (КЦМ), инж. Никола Добрев, също стари ботевисти. Организирана е обща среща на привържениците, играчите и ръководството в хотел "Санкт Петербург". Решителността на ботевистите успява да спре разпада – футболистите не зарязват тима, а чрез неколцина богати привърженици са събрани 50 000 0000 тогавашни лева за да го има Ботев Пловдив.

Продължител на делото на Комитета за спасение става "Фен Клуб Ботев`1999" (Първи Фен Клуб или 1.ФК), учреден на 8 април с.г. в Дома на техниката на улица "Гладстон" в присъствието на 78 привърженика на каузата. За председател бива избран Атанас Китипов и започва ударно дейността си с издаването на "Само Ботев!" и разни фенски артикули. Постепенно ролята на 1.ФК затихва и на негово място се ражда (18 юни 2002), по идея на Румен Баланджиев и Ангел Георгиев нова организация - Клуб 1912, който се сдобива с противоречиви влияние и слава.

На 19 март 1999 под натиска на феновете се провежда Общо събрание на футболния клуб с идеята да се учреди дружество на акционерен принцип. Тогава на жълточерния небосклон се пръква загадъчно лицето Димитър Георгиев Христолов, известен като "Селския" и с фенски симпатии към местния съперник ФК Локомотив. Домъкнал се при неясни обстоятелства, породени от нечисти политически конюнктури и комерсиални интереси, той застава начело на новообразуваното акционерно дружество "Професионален футболен клуб Ботев 1912 Пловдив".

Всъщност Мити Селското е още тогава горчиво познат от историята на клуба с нескопосания си начин през 1993 да "помогне", ползвайки уж големите си познанства в Италия. Става дума за опита му да повлияе на италианския дежурен делегат за доклада на червения картон на Георги Донков в мача с Олимпиакос в Атина. Остава загадка какво е породило тази малоумна намеса при положение, че Ботев губи всякакви шансове още в първия мач в Пловдив, губейки с 2:3, а после е отнесен с 1:5 на реванша. В Атина, Георги Донков наплюва страничния рефер и резонно е изгонен от игра. Градският фолклор разказва как Христолов се самопредложил на тогавашните клубни шефове, Данов и Маркачев, срещу известна сума да повлияе за намаляване наказанието по доклада на дежурния делегат до УЕФА. Какво е говорил Селският и как е представил нещата само той си знае, историята мълчи, но драстичната мярка срещу клуба е факт - едногодишно наказание за участие в мачове под егидата на УЕФА. Единственото ясно от цялата афера е, че не е предлагал подкуп на италианеца. В противен случай санкцията от УЕФА нямаше да е само за една състезателна година.

След като Христолов вади най-много пари и застава начело на дружеството, близо година във вечно кипящата от страст жълточерна общност настъпва затишие...като пред буря. Следват зрелищни скандали през "тъжната есен на "канарчетата"", когато още никой не предполага какви последствия ще донесе в следващите години стореното в периода август-декември`2000.

Събранието на акционерите (70 човека) на 5 август 2000 г. сваля Христолов от поста му на председател на Съвета на директорите, защото се оказва, че не притежава 55% от акциите, както той твърди, а само 25. От тях 10% са на името на сина му Георги Христолов (отявлен привърженик на Локомотив и фигура в тогавашното му ръководство). Според устава на дружеството никой акционер не може да притежава повече от 15%, но с поставени лица Христолов вдига процентите си и осъществява сделка с трима други акционери, които му продават дяловете си. Съветът на директорите решава да обезсили джиросването на тези акции, а събранието гласува за разваляне на сделката. Така ръководството преминава в ръцете на няколко съмишленика - Андрей Павлов, Ангел Ванчев, Георги Колев, Димитър Русев, Дечо Стоянов, а за шеф е избран Валентин Кънчев. Христолов остава в Съвета, но оспорва легитимността на събранието и завежда дело с аргумента, че сделката му е валидна, защото не била оспорена в законните три месеца.

На 28 септември 2000 година Валентин Кънчев подава оставка. Христолов оттегля обвинението си към "превратаджиите" и се връща, по собствените му думи "на бял кон" начело на най-стария български клуб. На новото акционерно събрание (на 7 декември) той разгромява противниците си с променя в Устава, премахвайки ограничението за максимум 15% участие. Събранието не приема никаква стратегия за развитието на клуба и скоро Ботев Пловдив изпада в жестока управленска криза заради неадекватното поведение на президента Христолов. Като последствие отборът ще запише плачевните 12 последователни загуби през пролетния дял на сезон 2000/2001, свлича се от 7-ма си позиция на есен до дъното на таблицата и изпада в Б-група. Светът свършва, животът спира в най-черните дни за ботевизма.

Някъде по това време неформалното обединение на всички от Трибуна Изток започва да се обозначава като BULTRAS (от Ботев ултрас) с претенциозната идея за "градски ред и забавления" - URBAN ORDER.
Малцината поддръжници на Христолов сформират своя група (обозначавана като Фен-клуб Ботев`2001) и за дълго време ще създават заблуда, че клубният президент се ползва с широка подкрепа. Видимо обаче ботевистката общност бива разцепена в идеите и действията си, напрежението между противоположните страни ескалира и се стига до постоянни разправии между различните фракции на Колежа.

Открит бунт срещу политиката на клубния президент започва през пролета на 2001 година. На връх националния празник, 3 Март, Ботев Пловдив гостува на Хебър и губи катастрофално с 0:3. Пътуващите привърженици спретват преди мача як бой с местните и полицията, рушат единия от входовете на стадиона и опитват да нахлуят на терена след като бутат предпазните ограждения. Гневът на бултрас е заради арогатното поведение на Христолов по време на зимната подготовка и мърливото му отношение към отбора - заради него предсезонния лагер в турски курорт не е платен на време и играчите са държани като заложници за известно време на българо-турската граница.

След загубата в Пазарджик, привърженици от Кичук Париж, начело с Челсито изливат гнева си като потрошават магазин за мебели, собственост на Христолов, на улица "Найчо Цанов". Седмица по-късно полицията регистрира няколко телефонни заплахи за саморазправа с клубния бос. В отговор, президентът обвинява водещите играчи в заговор с привържениците и организиране на саботаж, дори в "опит за клубен преврат". Христолов отстранява 14 футболисти от отбора, плюс още трима по-късно.

Изгонването на играчите е пагубно, още повече, че през есента те радват с добрите си игри и заемат 7-мото място в класирането. Действията на Христолов водят Ботев Пловдив до изпадане във втория ешалон на БГ футбола, а Бултрас отчаяно се опитват на няколко пъти да предизвикат административно наказание, вместо позорно отпадане в Б група. Мачовете са прекъсвани от димни завеси, нахлувания по терена и винаги съпътствани с материални щети по стадионите. Феновете издигат постоянно "тапети" (транспаранти) срещу Христолов, а пловдивските улици са нашарени с бунтовни графити. Запомнящо се остава разпъването от Трибуна Изток на протестен чаршаф със саркастична карикатура на Селския в черно-бяла фланелка, яхнал бяла кранта и с извадени празни джобове от панталона си. Алюзията е с приказките му за "връщане на бял кон" и пристрастията му към Локомотив. Войнствените настроения на Колежа принуждават Христолов да спре посещенията си на мачове, нещо, което в последствие ще се превърне в негов характерен финт за пред обществеността.

Така или иначе в крайна сметка, през сезон 2001/2002 отборът играе в Б група, а Христолов не спира да раздухва на всеослушание пред масмедиите, че главна вина за изпадането имали привържениците (!?!)... и "гражданската война" на ботевистите продължава с още по-силно настървение. С невероятна наглост и само за да е напук на публиката, Селският назначава за изпълнителен директор на клуба Тороз Папазян, отявлен локомотивец и дългогодишен шеф на дружеството им по...шах!!!

Сред бултрас окончателно се утвърждава идеята да се причиняват умишлено финансови и материални вреди на Христолов, които да го разорят и откажат от ръководството. За периода август-ноември`2001 клубът е наказан заради хулиганско поведение на публиката с общ размер на глоби за 40 000 лева. Най-голямо е наказанието от мача в Самоков. Във високопланинското градче пристигат близо 300 "жълточерни" и през целия си престой предизвикват скандали и боища, първо по улиците, а после и на стадиона. Бултрасите рушат ограженията в южния сектор, нахлуват на няколко пъти на терена и прекъсват мача, а след неговия край се бият с полицията и местни запалянковци-цесекари. Арестуваните и ранените са десетки, а материалните щетите от погромите се оценяват на близо 10 хиляди лева.

Още на следващия мач обаче, бултрас носят нови санкции за клуба и Христолов заплашва със съдебно преследване изявените тартори от Трибуна Изток. Официално е забранен достъпа до клубния стадиона на 17 привърженици, а пловдивската полиция възпрепятства предвижването им за мачове навън. Междувременно отборът затъва в средата на таблицата и се отдалечава от промоцията за елитната група. Безличните игри стопяват посещаемостта, а бултрас променят протеста си - те спират да поставят заставите си по оградите на игрището, но същевременно обсаждат с часове Централния вход на "Източен" 10 след всяко домакинство.

Крамолите сред ботевистите водят до ужасния 15 февруари 2002 г. когато човек ослепява след зверски побой по време на предсезонната контрола с грузинския ФК Батуми. Дикторът на стадиона Георги Георгиев е пребит на полувремето при свада заради клубната политика и репертоара на радиоуредбата. Това бележи връхната точка в най-бруталния, кървав и нелицеприятен период от историята на ботевизма. Отзвукът от инцидента е катастрофален за каузата на бултрас във войната им с Христолов и настройва неутралните футболни запалянковци в България срещу тях.

Месец по-късно, на 17 март, Сирни заговезни, Ден за прошка, бултрас спретват поредния скандал. В Севлиево, преди двубоя с местния Видима-Раковски, част от пътуващите привърженици нападат президента Христолов и свитата му. Други пък се боричкат с полицаите пред входа на стадиона по време на самия мач, докато основната група чупи и гори седалки в сектора за гости. Христолов е принуден да заплати щети за 5000 лева и официално признава, че е "силно разколебан относно бъдещето си начело на клуба". Той обаче започва да плаща на журналисти за медийна кампания с цел да злепостави исканията на феновете и да оневини собствените си некадърни действия. С помощта на медиите той успява да разедини още повече ботевистите и да разколебае съпротивата срещу себе си.

Демонизирането на справедливите протести ражда истински парадокс - в Търговище за решителен мач на Ботев със Светкавица са мобилизирани десетки полицаи (и понеже не стигнали местните, допълнително докарали от съседните градове) заради 73 гостуващи пловдивчани (точната им бройка е лично преброена от автора на блога)! Мачът обаче минава без инциденти, бултрас правят невероятна обстановка ("култура тримона") и с поведението си запушват злословията.

На 20 май 2002 г. Ботев Пловдив побеждава ФК Свиленград и се завръща в елита. Празнуването започва на Трибуна Изток още от средата на второто полувреме при грандиозен съпровод от димки, бомбички, бакляди и фойеверки. "Шалчетата" бутат предпазните мрежи и нахлуват по пистата, мачът бива прекъснат за 12 минути, а съдията заплашва да го прекрати. След доиграването, хиляди се изсипват пред Централния вход на Колежа и предизвикват хаос по булевард "Източен". Полицията опитва да разпръсне празнуващите, но така само причиняват разрастването на безредиците, които продължават над два часа. Арестувани са 56 привърженици, от тях 8 са осъдени по бързата процедура. Ранени са 6 запалянковци, 2 полицаи и 1 случаен минувач, 16 коли са повредени, а 2 автобуса от градския транспорт са потрошени. Празненствата и арестите продължават през цялата нощ из целия град. Според националната преса равносметката от успеха на Колежа е
"счупени витрини, рейсове, коли, побойща, разбити глави и масови арести"
(в-к "7 дни Спорт", бр. 2902, 21.05.2002)
"в късните неделни часове десетки запалянковци потрошиха солиден брой сгради в Пловдив и скачаха по струващия 320 хиляди лева мерцедес на боса Христолов"
(в-к "Меридиан Мач", бр. 2626, 21.05.2002).

От буйната радост не са пощадени дори околностите на един от градските символи хотел "Тримонциум". Лидерите на отбора, капитанът Енгибаров и вратарят Лилчо Арсов са викани в полицията да дадат показания ден след мача, заради набеждаване в подстрекателство на празнуващата публика.

Отново в А група, още в първия кръг бултрас не пропускат да се сбият с любимите си противници от София. Сблъсъкът става през август в Несебър, където Левски играе срещу лишения от домакинство отбор на Черно море, а по същото време "канарчетата" гостуват в Бургас на местния Черноморец. Часове преди двата мача, пловдивска бригада от 12 "свободно бръмчащи" напада автобус с левскари на изхода на курортното градче. При завързалото се свирепо меле бултрасите отстъпват пред превъзхождащите ги по численост левскари и в битката губят две свои застави. Противниците компенсират с трима сериозно повредени, единият от които в тежко състояние след наръгване с отверка в областта на шията.

Нарочени за провокатори на безредици, бултрас са подложени на продължителни репресии от страна на полицията. Влизането на "Колежа" става след тотален тараш на 3 пъти - преди влизане, на самите входове и при всеки отделен сектор. Трибуна Изток е отцепена с двуметрови мрежи от Сектор Север и Южен Сектор. Периодично Христолов забранява ползването на прословутия "Вход 5" (полицията блокират улица "Варшава") и затваря подстъпите към ложите на Централната трибуна. Същевременно бултра-пътуванията из страната биват възпрепятствани по всевъзможни начини - проверки на автомобили и глоби, лъжливи съобщения за организиран транспорт, задържане на пътуващи фенове. На 21 септември 2002 г. полицейска блокада не допуска да влязат в Самоков един автобус и 6 коли с привърженици.


На мач с Нефтохимик (тогава с името Нафтекс), завършил 1:1, бултраси от Трибуна Централ нахлуват на игрището и нападат страничния рефер заради отменен гол. Същевременно в ложите е нападнат телевизионен екип, документиращ с кадри инцидента. Пострадавшата медия (bTV) в последствие години наред ще си отмъщава като нарочно игнорира Ботев Пловдив и единствено отразява случаи с негативна светлина към клуба. Изстъпленията на "Колежа" продължават и в дербито с Левски София от 18-ия кръг на същото първенството. Хвърлен камък от Трибуна Изток наранява рамото на футболист на "сините", а батерия от мобилен телефон едва не разцепва главата на друг играч. Наказанието е глоба 10 000 лева и лишаване от домакинство, като така решителният мач за оставане в А група срещу Рилски спортист (2:1) се налага да се играе на стадион "Българска армия" в София. Това отново дава повод на Христолов да прехвърли вината за незавидното състояние на клуба върху публиката. В дъждовния софийски следобед, пред едва 150 свои привърженици отборът изплува с две фамозни попадения на Боби Димитров.

Жълточерният отбор се спасява на косъм от ново изпадане, а сезонът му 2002/2003 завършва с грандиозен уличен бой на негови привърженици с фенове на Локомотив Пловдив. Дълги години двете публики имат противопоставяне, но съперничеството им в много редки случаи е преминавало в открито насилие и физическа саморазправа. След лятото на 2001 година обаче отношенията им се променят. Локомотив тогава е в Б група, а Ботев току-що изпаднал от "първа лига". В Пловдив се появява одиозната фигура на Георги Илиев (прословут шеф на мафиотски клан с името ВИС-2), който предлага първо на Ботев, а после на Локомотив, да закупи клуба и прехвърли от Кюстендил местния отбор, който към онзи момент е негов и е спечелил бронзовите медали от завършилия шампионат. Христолов отхвърля офертата (единствената му постъпка при цялото си владичество за която е аплодиран!) на кюстендилеца и Ботев поема кръста си на изпадащ отбор. Обаче от Локомотив се навиват на предложението и през лятната пауза Велбъжд се мести в Пловдив, на тази база се прекръва нов отбор с име Локомотив, който заема мястото на кюстендилци в елитна футболна група.

С нарастнало самочувствие, подплатено с пари и мафиотска безскрупуност, ултрасите на Локомотив зачестяват партизанските си прояви. През годините в Пловдив съотношението между броя на привържениците на двата клуба винаги е било в полза на ботевистите (най-малко 3 към 1). Това преопределя локомотивските комплекси за малоценост и амбициите им за реванш по всевъзможни начини. Увеличават се случаите на нападения и унижения спрямо "жълточерното" мнозинство в Града. Така на тържествения 24 Май 2003 - Ден на славянската култура, хулигански изстъпления почернят Пловдив, градът-родоначалник на всенародния празник от 1851 година. Близо 20000 зрители се изсипват в околностите на "Колежа" часове преди дербито Ботев-Локо, но заради проливния дъжд и наводнен терен мачът е отложен за другия ден. Разотиващи се ботевисти са нападнати откъм парка "Каменица" от черно-бели хулигани и набързо районът по булевард "Източен" до Бирена фабрика се превръща в бойно поле. Мелетата траят близо час преди полицията да успее да потуши размириците. Интересното е, че следват арести и присъди за 15 жълточерни сърца, а от нападателите нито един не получава наказание.

Мнозина виждат тогава в това намесата на "силните на деня" ВИС-2 да отърват своите хора, допълнително вкарвайки им самочувствие за недосегаемост. Уличните сблъсъци имат продължения и в следващите три години. От тогавашните хроники най-прочути са останали битките при Сточна гара и в Съдийския квартал (2005), в Католишкия (Латинския) квартал при кръстовището на "Богомил" и "Леонардо Да Винчи" на 15.05.2006 и при ГДК на улица "Гладстон" на 27.08.2006 година. И при двете случки през 2006 хулиганите от Лаута ползват помощта на съюзници от "София Запад", Стара Загора и Горна Оряховица.

На "Гладстон" варварското уреждане на сметки, по ирония на съдбата, се случва точно до Дома на културата (ГДК). Сблъсъкът приключва набързо за двайсетина минути след бърза полицейска интервенция, но от хвърлените камъни има няколко пострадали бултрас. Според информацията по вестници, радиостанции и телевизии битката била предварително уговорена понеже се състояла далеч от стадиона. В действителност случилото се става случайно поради засичане по време и място на преминаваща голяма група ботевисти с хулиганската банда от Лаута, намираща се в пицария на съседна уличка.

Другият сериозен челен сблъсък, този на 15 май 2006, влиза дори в новинарските емисии на телевизия Euronews, а хърватски fanzine (интернет списание за футболни фенове) му посвещава голяма статия. Тогава наистина е имало предварителна уговорка и е един от малкото пъти в които от Лаута удържат на думата си. Имало е доста случаи преди това, когато черно-белите casuals не изпълняват уговорките, отмятали се или пристигали с превъзхождаща численост от договорената.

В интерес на истината трябва да се признае, че в периода докъм някъде 2010-2012 организацията при "черно-белите" е далеч по-добра. Те успяват дори да прекроят своето минало, налагайки в публичното пространство теорията си да са наследници на някогашния пловдивски гранд Спортклуб (създаден 1926), а не на далеч по-скромния ЖСК (1936).

По същото време ботевизмът е в криза и само спорадични избухвания напомнят за славното минало на отбор и публика. Израстват цели две генерации, които единствено виждат низ от загуби, скандални действия и неадекватни решения. Без никакво съмнение първото десетилетие на ХХI век е най-трагичния и злощастен период в историята на ботевизма.