Продължаваме нататък

"В тези ужасни времена е толкова трудно да се изправиш и гордо да заявиш своята клубна принадлежност. Години изпълнени с позорни загуби и унижяващи събития. Но само силните ще оцелеят..." (Стою Вартоломеев)

Притиснати до стената, жълточерните дружини постепенно добиват нов облик – притъпява се, до известна степен, предишната им арогантност и високомерие спрямо другите, намаляват безотговорните постъпки, компрометиращи "нашите цветове", раждат се нови отличителни белези на общността. Емблематични стават жълтите колони от таксита с които пътуващата агитка пъпли из градове и кътчета на България.

Голямата отлика на ботевистката общественост спрямо останалите български организации на футболни привърженици е, че през десетилетието на 2000-2010 успява да запази свободомислието в своите редици. При другите в България съществува монопол на една или две групи фенове, които или са пряко захранвани от професионалните футболни дружества, или се субсидират от чисто комерсиални и/или криминални интереси. Въпреки някои користни опити да се яхне силата на публиката за цели извън стадионите, ботевистите се съхраняват като свободна общност, задружна в своето многообразие.

През тези бурни времена, основната заслуга за опазване на "чистата страст и многото ботевизъм" има една формация, известна като "Лудата Банда Кичука" (ЛБК), възникнала първо на квартален принцип в Кичук Париш, но в последствие придобила общоградски размери. Доказателство за незатихващия плам в жълточерните редици е инвазията в Ловеч на полуфинала за Купата през 2008 година. В делничния ден сряда, на 16 април, близо 2000 бултрас се изсипват с вяра в чудото – победа над класния тим на Литекс. Десетина минути преди края на мача "канарите" обръщат резултата до 2:1 и взривяват пътуващата агитка - следва традиционно нахлуване на терена, арести и бой с полицията. Мачът е злощастно загубен (2:4), но безредиците продължава из нощните улици на града. Десетки пловдивчани обсаждат ловешкото полицейско управление, протестирайки срещу арестите на своите другари. Полицията излиза с контрааргументите на тоягата, действа безцеремонно и грубо, пребива зверски протестта, но вината за щетите при сблъсъците е хвърлена върху агитката. Стига се дори до безумното изявление на говорител от МВР, че бултрас "нападнали управлението в опит да освободят задържаните". Футболният клуб запазва престъпно мълчание, а в последствие президентът Христолов използва събитията в Ловеч за да се оправдае, че "хулиганската връзка" пречила да се превличат инвестиции в Ботев Пловдив.

Истината е, че Димитър Георгиев Христолов е главната причина за несретното състояние на клуба през периода 2001-2010. Той отхвърля поредица от изгодни предложения за закупуване на дружеството и тотално срива малкото останали надежди за нормален, цивилизован изход от най-голямата криза в историята. Лицемерието му неколкократно бива изобличено, а сълзливите му обяснения как само той се грижел за клуба единствено носят подигравки.

През лятото на 2008 година се организира обща среща на вси ботевистки групи и фракции на която се взима решение за тотална агресия спрямо Христолов през настъпващия нов сезон 2008/2009. Събитието остава известно като решение на Обединените фенове за "Свободен Ботев" с идеята да се увеличи пропагандата срещу Христолов за да се привлече общественото мнение на страната на каузата на феновете. Другото важно решение било да усили вършенето на поразии, носещи финансови щети на Христолов с цел да го откажат финансово. Изцяло подчинени на тази решения са последвалите акции по засипването на улиците в Пловдив и София с афиши, плакати, пана, графити. Отзвук има и в чужбина, със специален материал в подкрепа на каузата излиза прочутия римски фен и публицист Лоренцо в енциклопедичния си уебсайт asromaultras.it, а сръбски fanzine посвещава статия с твърдението, че от Белград до Босфора се знае за самоотвержената борба на пловдивчани. Жестове на съпричастност правят агитките на Хайдук Сплит и Арис Солун, докато в България категорична и ясно изразена солидарност има единствено от Миньор Перник и Спартак Варна.

На 25 септември 2008 г. ботевистите официално регистират фондация "Бъдеще за Ботев" с цел да се отправи бизнес предложение към Христолов за продажба на акциите му в професионалния футболен клуб (ПФК) и оттеглянето му по този начин от ръководството. Учредители на фондацията са Строителна компания "Коев", Пловдивска стокова борса, фирмата "Юг Маркет", Корпорация за иновации и технологии, Клуба на ветераните и Банда Кичука, а за изпълнителен директор е избран клубната легенда Марин Бакалов. Въпреки усилията им, така и не се стига до разговори за сделка след като Христолов изобщо не приема да се срещне с тях.

Безпринципното му поведение и арогантно отношение към футболния символ на Пловдив отприщват вълни от яростни брожения. Почти няма гостуване, което да не завършва с вандалски погроми, целящи да предизвикват жестоки санкции за клуба и така да изтощават финансово Христолов. Неколкократно самият той преживява физически атаки, понася и значителни материални щети по собствеността си, принуден е да се крие и избягва публични събития. В един момента дори изглежда сякаш да се е вразумил и приема оферта от мегакомпания зад която стоят капитали на Корпоративна търговска банка (КТБ).

През октомври`2008, Христолов получава изгодно предложение от консорциума "Обединени Български вестници" (на известната аферистка Ирен Кръстева, подкрепяна към онзи момент от КТБ), за продажба на клуба.

Изглеждало сякаш набързо всичко около бъдещето ще се оправи като в хубав филм с щастлив край, но Ботев Пловдив никога не е имал орисията да му се случват нещата по лесния начин. На 18 декември 2008 г. се провежда акционерно събрание на което еднолично и с превъзходството на акциите си Димитър Христолов прави ловка юридическа маневра за да си запази блокираща квота (от 10%) в бъдеще време. Това поражда раздор с купувачите и проваля сделката. Реакцията на жълточерната общественост е категорична и недоволството кипва с нова сила.

Бултра Коледата на 2008 е гореща. На 21 декември стотици ботевисти се събират пред централния вход на "Източен" 10 и се отправят на протестно шествие към площад "Стамболов". Спонтанният митинг пред сградата на Община Пловдив събира хиляди привърженици на каузата, а вечерта 200 от най-върлите се отправят към Крумово в опит да щурмуват къщата на Димитър Христолов. При схватката с полицията са ранени двама, а десетки са арестувани, но протестите не стихват и през следващите дни. Жълточерни демонстрации се провеждат последователно на 28 и 30 декември 2008, както и на 14 януари 2009. Дори столицата София осъмва на няколко пъти с разлепени бунтовни плакати против "наглеца от Крумово". Единственото, което бултрас успяват да постигнат обаче е да обърнат общественото мнение в своя полза. До този момент Христолов умело е манипулирал публичността с лъжите си. Той постоянно раздухва с помощта на меркантилни журналисти как неблагодарници го тормозели и си създава образ на страдалец, даващ всичко от себе си за доброто на клуба, но бивал обругаван от "шепа лумпени".

Борбата против псевдопредприемача, прочул се покрай Ботев Пловдив, бележи невиждани дотогава размери за българските стандарти. Безпрецедентни са акциите, осакатяващи собствения отбор само и само за да разкарат Христолов. Мнозинството привърженици дори открито призовават футболните власти да изхвърлят клуба при аматьорите във В група. Идеята е по този начин да се наложи разформироване на юридическото лице "Професионален ФК Ботев 1912 Пловдив" АД, а също и да се спрат значителните финансови постъпления към Христолов от телевизионните права за мачовете в А група.

Кулминацията на забележителните усилия да се пребори магарешкия инат на Христолов са две събития – рок-концерта "Свободен Ботев" на 9 май 2009 г. и бойкотът на градското дерби на 13 юни 2009 г. Концертът е организиран от фенове на доброволни начала и e с участието на рок-банди, привърженици на каузата - софийските D2 и Остава, чийто лидери са ботевистите Митко Кърнев и Свилен Ноев, и пловдивчаните от Delate и Sickflag. Събира се многохилядна публика на площад "Централен" точно в часа, когато в София играят ЦСКА-Левски решителен мач за титлата. Въпреки, че не било търсено нарочно противопоставяне на софийското дерби, отзвукът от пловдивското събитие е много по-голям в цяла България именно заради многото си зрители.

Другата титанична проява е бойкотът на градското дерби. Мачът с Локомотив се явявал последен за шампионата и без значение за крайното класиране. Кръг по-рано Ботев Пловдив си гарантира оставане (3:1 срещу Вихрен) в елитната група след неистовата помощ на Трибуна Изток – компромис с взетото решение от бултра групировките през пролетта на 2009 да няма организирана подкрепа. Демонстрацията с празния сектор на Лаута е първа по рода си в България и засенчва опита на домакините да впечатлят с ефектна атмосфера празнуването на петата година от титлата си.